Настоящите принципни позиции са приложими в процеса по разглеждане и произнасяне по заявления за вписване на първоначална регистрация, вписване и заличаване на обстоятелства и обявяване на актове относно сдружения с нестопанска цел в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (РЮЛНЦ).
 

ЦЕЛ

Настоящите принципни позиции имат за цел:

1. Подпомагане дейността на длъжностните лица по регистрацията (ДЛР) при  разглеждането и произнасянето им по заявления за първоначална регистрация, вписване и заличаване на обстоятелства и обявяване на актове в РЮЛНЦ.

2. Установяване на единни правила и критерии при разглеждането и произнасянето по заявления за първоначална регистрация, вписване и заличаване на обстоятелства и обявяване на актове в РЮЛНЦ.

3.  Установяване на предвидимост, сигурност и  прилагане на еднакви критерии при равни условия по закон за потребителите на  РЮЛНЦ.

4. Повишаване авторитета и доверието в Агенция по вписванията.

ИЗТОЧНИЦИ

При разработката на настоящите принципни позиции е извършен анализ на нормативните актове, регламентиращи регистрацията на юридическите лица с нестопанска цел, изследвана е както практиката на длъжностните лица по регистрацията, така и съдебната практика.

За разработване на указанията са ползвани становища на представители на академичните среди, както и информацията, публикувана на официалната електронна страница на „Български център за нестопанско право“ (БЦНП).

ПРЕАМБЮЛ

Юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) имат ключова роля за насърчаване на активността и отговорността на гражданите. Сдруженията с нестопанска цел дават възможност гражданите да участват активно в обществения живот,  да развиват различни социални инициативи, да защитават интереси на различни лица, професионални или други общности и да защитават обществено значими каузи. Те са изключително важен партньор на държавната и местните власти, дават възможност на различни групи в обществото да изразяват своите позиции публично, като влияят върху формирането на политики, засягащи пряко техните интереси и подпомагат институциите да вземат информирани решения. ЮЛНЦ имат големи постижения за развитието на българското общество в исторически план, в резултат на които се изграждат културните, образователни, социални и политически устои на нацията ни. Гражданските организации работят за създаване на активно гражданско общество, защитават гражданските права, участват активно при изработване на политики и закони и тяхното прилагане и съдействат за широко включване на гражданите в този процес. Организациите работят в среда, в която се прилагат европейските принципи на партньорство и добро управление и имат принос за демократичното функциониране на обществото.

Правото на сдружаване е регламентирано в чл. 11 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от 1992 г. в сила за Република България от 7 септември 1992 г., допълнена с Протокол № 2 от 06.05.1963 г., изменена с Протокол № 3 от 06.05.1963 г., Протокол № 5 от 20.01.1966 г., Протокол № 8 от 19.03.1985 г., Обн. ДВ. бр.80 от 2 Октомври 1992г., изм. ДВ. бр.137 от 20 Ноември 1998г., попр. ДВ. бр.97 от 9 Ноември 1999г., изм. ДВ. бр.38 от 21 Май 2010 г.

Съгласно чл. 11 от ЕКПЧ, всеки има право на свобода на мирните събрания и на свободно сдружаване, включително правото да образува и членува в професионални съюзи за защита на своите интереси. Упражняването на това право не подлежи на никакви ограничения, освен на тези, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната или обществената сигурност, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала или на правата и свободите на другите.

Правото на сдружаване е включвано, както в групата на политическите права и свободи (чл. 44 от Конституцията на Република България), така и към личните права. Гражданите могат да образуват сдружения с позволени цели и средства и да определят свободно предмета на сдружаване, без да е необходимо предварително разрешение от държавен орган. Недопустимо е да се създава законодателство, което благоприятства конкретно сдружение за сметка на други съществуващи или предстоящи, защото то противоречи на конституционно очертаните предели на правото на сдружаване. Ограничения на правото на сдружаване са предвидени в чл. 44, ал. 2 от Конституцията на Република България и те показват, че в определени случаи може да се наложи на държавата да навлезе в сферата на доброволно организираните формации. При всяко приложение на тези ограничения, следва да се изхожда от принципа за „необходимост на ограниченията в едно демократично общество” и от принципа за „пропорционалност на преследваната от закона цел”.

В Конституцията на Република България от 1991 г. изрично се разграничават сдруженията на гражданите от политическите партии. Партиите съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите. Няма законова пречка ЮЛНЦ да се включват в демонстрации, дискусии, предложения за промени на законодателство, включване в обществено-политически дебати и др., които не са част от политическата дейност.

Учредители

Учредители на юридическо лице с нестопанска цел могат да бъдат български и чуждестранни юридически и дееспособни физически лица. Сдружение в частна полза се учредява от три или повече лица, които се обединяват за осъществяване на дейност с нестопанска цел. Сдружение, което е определено за извършване на общественополезна дейност, се учредява от най-малко 7 дееспособни физически лица или 3 юридически лица.

Учредяване на сдружение

За учредяване на сдружение е необходимо да се проведе учредително събрание. Решението за учредяване на сдружение се взема със съгласието на всички учредители и  следва да бъде подписано от ръководещия заседанието и лицето, изготвило протокола, като към него се прилага и списък на учредителите със саморъчен подпис на всяко лице.

Съгласно чл. 20 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, учредителите приемат устав с единодушие. Разпоредбата на чл. 33п, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ предвижда, че към заявлението се прилага уставът.

Въпросът дали уставът следва да бъде подписан от всички учредители е дискусионен в теорията и съдебната практика.

Според едното тълкуване (Решение от 13.09.2016 г. по фирмено дело № 25/2016 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол), уставът по своята правна същност е многостранна правна сделка, инкорпорираща съвпадащите волеизявления на учредителите, която урежда вътрешните отношения от организационен, имуществен и неимуществен характер. Подписите на учредителите под документа имат удостоверително значение за изразеното волеизявление. Уставът може да породи права и задължения само за лицата, които са го подписали при учредяването. Предвид изложеното, уставът следва да бъде подписан от всички учредители на сдружението.

Според другото тълкуване (Решение № 2318 от 27.09.2018 г. по т. д. № 4102/2018 г. на Апелативен съд – София), липсва изискване в ЗТРРЮЛНЦ, Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ или ЗЮЛНЦ самият устав да бъде подписан от всички учредители, а и същият следва да се счита за част/приложение от самия протокол, обективиращ задължение за приемането му.

Агенция по вписванията отправя препоръка уставът на сдружението да бъде подписан от всички учредители.

Устав на сдружение

Чл. 20 от ЗЮЛНЦ регламентира минимално необходимото законово съдържание на устава:

1. наименованието;

2. седалището;

3. целите и средствата за тяхното постигане;

4. определянето вида на дейност съгласно чл. 2;

5. предмета на допълнителната стопанска дейност;

6. органите на управление;

7. клоновете;

8. правомощията на органите на сдружението;

9. правилата относно начина на представляване на сдружението;

10. правилата относно възникването и прекратяването на членството, както и реда за уреждане на имуществените отношения при прекратяване на членството;

11. срока, за който е учредено сдружението;

12. реда за определяне на размера и начина на внасяне на имуществените вноски;

13. начина на разпределение на останалото имущество след удовлетворяването на кредиторите.

Тълкуването на устава на сдружение не трябва да противоречи на неговата действителна формулировка.

Цели на сдружението

Всяко сдружение с нестопанска цел се създава за постигане на определена цел. Целта дава отговор на въпроса какво се преследва със създаването на съответното сдружение и оправдава съществуването му. Целта задължително се посочва в устава и има значение с оглед определяне на статута на сдружението.

Съгласно действащата нормативна уредба законодателят допуска ЮЛНЦ в частна полза да преследва каквато и да е конкретна нестопанска цел. Ограничение е предвидено в чл. 12, ал. 2 от Конституцията на Република България съгласно който сдруженията на гражданите, включително синдикалните, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии. Не следва в уставите на сдружения в частна полза да се включват и цели, свързани с обществени отношения, които са предмет на регулиране на отделни закони (например Закон за вероизповеданията).

В чл. 38, ал. 1 от ЗЮЛНЦ законодателят изброява някои конкретни видове нестопанска цел, за да зададе параметрите, в които едно юридическо лице с нестопанска цел би могло да се самоопредели като организация за осъществяване на дейност в обществена полза. Съгласно цитираната разпоредба, нестопанската цел се разглежда като родово понятие на цели, свързани с развитието и утвърждаването на гражданското общество, гражданското участие и доброто управление; развитието и утвърждаването на духовните ценности, здравеопазването, образованието, науката, културата, техниката, технологиите или физическата култура; подкрепа за деца, за хора с увреждания и за лица и общности в риск от социално изключване; защитата на човешките права или на околната среда, като най-накрая се допуска и че и други цели може да станат релевантни – стига да са определени със закон.

Според чл. 11, ал. 2 от ЕКПЧ, упражняването на правото на свободно сдружаване не подлежи на никакви ограничения, освен на тези, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната или обществената сигурност, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Това не изключва въвеждането на законни ограничения върху упражняването на тези права от служещите във въоръжените сили, полицията или държавната администрация. Съгласно чл. 12, ал. 2 от Конституцията на Република България, сдруженията на гражданите, включително синдикалните, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии. Съгласно чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България, гражданите могат свободно да се сдружават. Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури, или се стремят да постигнат целите си чрез насилие. Съгласно чл. 57, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България, основните права на гражданите са неотменими, като не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други. Оценката на съвместимостта на целите на сдружение с Конституцията и националното законодателство следва да се прави, спазвайки посочените по-горе разпоредби.

Средства на сдружението

Средствата за постигане на целите на сдружението са част от задължителното съдържание на устава. Те представляват различните начини, по които се постигат целите. В действащото законодателство е възприет принципа за свобода при избор на средства за постигане на целите (чл.3, ал.1 ЗЮЛНЦ), като ограничения в средствата могат да се определят само със закон.

Вид на дейност на сдружението

Разпоредбата на чл. 20, т. 4 от ЗЮЛНЦ предвижда, че уставът следва да съдържа определяне вида на дейност на сдружението съгласно чл. 2 – за осъществяване на дейност в обществена или в частна полза.

Предмет на допълнителна стопанска дейност

Съгласно чл. 3, ал. 4 от ЗЮЛНЦ, предметът на стопанската дейност се определя в устава или учредителния акт на юридическото лице с нестопанска цел. При определянето ѝ следва да се спазва разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от ЗЮЛНЦ, съгласно която юридическите лица с нестопанска цел могат да извършват допълнителна стопанска дейност само ако е свързана с предмета на основната дейност, за която са регистрирани, и като използват прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт цели. В случай че дадено сдружение не възнамерява да извършва допълнителна стопанска дейност, същото не следва да включва в своя устав информация за допълнителна стопанска дейност, нито да заявява за вписване в ТРРЮЛНЦ предмет на допълнителна стопанска дейност.

Органи на управление и техните правомощия

Агенция по вписванията обръща внимание, че в практиката се наблюдават следните пропуски в уставите на сдруженията:

1. Уставът не съдържа реда за уреждане на имуществените отношения при прекратяване на членството.

2. Уставът не съдържа реда за определяне на размера и начина на внасяне  на имуществените вноски.

3. Уставът не урежда начина на разпределение на останалото имущество след удовлетворяването на кредиторите. По отношение на сдруженията в обществена полза в някои случаи уставът противоречи на Глава трета от ЗЮЛНЦ, тъй като се предвижда имуществото, останало след удовлетворението на кредиторите, да се разпределя между членовете. С оглед определянето на сдружението за общественополезна дейност, неговият устав следва да отговаря на изискванията по чл. 37-44 ЗЮЛНЦ. Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗЮЛНЦ при ликвидация имущество не може да се прехвърля по какъвто и да е начин на учредители, настоящи и бивши членове, както и на останалите лица, посочени в същата алинея, а съгласно чл. 44, ал. 1 допустимо е в устава да се предвиди ред за разпределяне на останалото след ликвидацията имущество. При тълкуване на двете разпоредби във взаимната им връзка се налага извод, че макар и да е допустимо учредителите или членовете на сдружението да определят в устава начина на разпределяне на останалото след ликвидацията имущество, то свободата в тази насока е ограничена от забрана това имущество да бъде придобивано от тях самите. Без значение е, че двете разпоредби при пръв прочит уреждат различни етапи на процеса на ликвидация (преди, съответно след момента на удовлетворяване на кредиторите) и би могло да се поддържа, че забраната по чл. 43, ал. 2 се прилага само до момента, в който бъдат удовлетворени всички кредитори. За провеждането на такова разграничение не съществува разумно основание, напротив, недвусмисленият текст на ал. 2 на чл. 43 ясно сочи на целта на закона да не се допуска "по какъвто и да е начин" имущество на прекратеното юридическо лице да се придобива от посочените в текста лица. Допълнителен аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЮЛНЦ, установяваща ограничение на кръга на възможните дейности на юридическите лица с нестопанска цел за обществена полза и същевременно ограничаваща и възможните начини на разходване на тяхното имущество само за реализирането на тези дейности. Също така следва да се съобрази липсата на подобна забрана в чл. 15 ЗЮЛНЦ по отношение на организациите за осъществяване на дейност в частна полза.

4. В случаите в които в устава е предвиден друг ред за свикване на общо събрание, различен от обявяване на поканата за свикване на общо събрание в ТРРЮЛНЦ, в устава не се съдържа достатъчно точна регламентация какъв е периодът между получаване на поканата или свеждането ѝ до знанието на членовете на сдружението и датата на заседанието на общото събрание.